За дружеството

Обща информация за „Топлофикация Русе”

“Топлофикация – Русе” ЕАД е дружество, създадено чрез вливане на ТЕЦ “Русе - Изток” ЕАД в “Топлофикация Русе” ЕАД през 2000 г. Дружеството е със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”.

Предмет на дейност:
Предметът на дейност на дружеството е:

Дружеството притежава следните лицензии:
1. Лицензия за пренос на топлинна енергия №Л-030-05/15.11.2000 г., изд. от Държавна Комисия за енергийно регулиране.
Срокът на лицензията е 20 год.
С решение № И1-Л-030-05 от 10.02.2005 г. Държавна Комисия за енергийно регулиране изменя Лицензия №Л-030-05/15.11.2000г., като определя нови граници на територията на лицензията.

2. Лицензия за производство на електрическа и топлинна енергия № Л-029-03/15.11.2000 г. изд. от Държавна Комисия за енергийно регулиране.
Срокът на лицензията е 20 год.

“Топлофикация Русе” ЕАД притежава и индивидуална Лицензия за изграждане, поддържане и използване на обособена мобилна радиотелефонна мрежа.

Производствен капацитет
Проектната електрическа мощност на предприятието е 400 MW, осигурена от 6 турбини, както следва:
- две кондензационни парни турбини с регулируеми пароотбори ПТ-30-90/12/1,2 с номинална проектна мощност по 30 MW;
- две кондензационни парни турбини за производство само на електрическа енергия К-110-130/33,6 с номинална проектна мощност по 110 MW
- две кондензационни парни турбини с регулируеми пароотбори ПТ-60-90/13/1,2 с номинална проектна мощност по 60 MW;

Проектната топлинна мощност от регулируемите пароотбори на турбините е 624 MW.

Етапи на изграждане
ТЕЦ "Русе - Изток" е изградена на четири етапа:
Етап І – 1964 г.: Изграждане на 2 парни котела тип 1В-220-96 и две пароотборни турбини тип ПТ-30-90/12/1,2. Оборудването е чешко.
Етап ІІ – 1966 г.: Кондензационен блок №3 тип 1В-365-139 и турбогенератор тип К-110-130/33,6. Оборудването е чешко.
Етап ІІІ – 1971 г.: Кондензационен блок тип 1В-365-13 и турбогенератор тип К-110-130/33,6. Оборудването е чешко.
Етап ІV – 1985 г.: Изграждане на четири парни котли тип БКЗ-220-100 Ж и две пароотборни турбини тип ПТ-60-90/13/1,2. Оборудването е руско.

Горивна база
Парогенераторите в ТЕЦ «Русе Изток» са проектирани за изгаряне на въглища марка «Т».
По проект за разпалване на парогенераторите е предвидено котелно гориво (мазут). Направена е реконструкция на разпалващите уредби на ПГ4 и ПГ5 за разпалване с природен газ, като е запазена възможността за разпалване и с котелно гориво.

Връзката на централата с електропреносната мрежа се осъществява чрез 4 електропровода 110 kV, присъединени в открита разпределителна уредба ОРУ-110 kV в ТЕЦ “Русе-Изток”. Връзката с електроразпределителната мрежа се осъществява чрез закрита разпределителна уредба ЗРУ 20 kV.

Топлопреносна мрежа
Топлопреносната мрежа обхваща парни магистрали, водни магистрали за гореща вода и дворни мрежи. Основните съоръжения са:
- северна парна магистрала;
- южна парна магистрала;
- Захар-Био парна магистрала;
- северна водна магистрала;
- южна водна магистрала;
- централна водна магистрала;
- групови и индивидуални абонатни станции.

Към 31.10.2014 г. общата дължина на топлоснабдителната мрежа за битово-гореща вода е 79130 метра. „Топлофикация Русе” ЕАД снабдява с гореща вода за отопление и хигиенно-битови нужди 18940 aбонати, в т.ч. 1094 стопански субекти, 130 бюджетни организации и 17 716 битови потребители.

Исторически факти

Ключовите моменти за енергетиката и топлоснабдяването на гр.Русе през годините са много. Те включват историите:

 

За дружествотона ТЕЦ “Русе"

Първообразът на ТЕЦ “Русе - изток” е държавното предприятие (ДП) “Електропроизводство” – гр. Русе, което е обособено на самостоятелна сметка и влиза в системата на ДСО “Енергетика и въглища” – гр. София, към Министерството на тежката промишленост. Клонът съществува като предприятие за производство на електроенергия от 1917 г., като за първи път е пусната за експлоатация дизелова електроцентрала с обща мощ 900 kWh., а мощността й постоянно се увеличава и през 1941г. достига 1 400 kWh.

През 1950 г. се изгражда Подстанция Русе и кабелна връзка 60 kV под река Дунав със СР Румъния, която свързва нашата енергийна система с румънската. До тогава електроснабдяването на града е локално – електроцентралите в град Русе работят самостоятелно. Освен в град Русе предприятието разполага с малки мощности в Силистра, Разград, Тутракан и село Щръклево, Русенско. През 1949 г. се доставят и монтират в гр. Русе два енергоблока с обща мощност 5 000 kWh. и така електропроизводството в района е продължило до 1964 г.

Нестабилно електропроизводство и липса на енергийна база – така може да се характеризира обстановката в град Русе и в цяла Северна България в годините преди създаването на първата мощна електроцентрала в тази част на страната.

С разпореждане 2392 на МС на НРБ от 01.01.1961 г. е разрешено строителството на ТЕЦ „Русе – изток” и е определен терен за строежа. С помощта на чешки проектантски институт и „Енергопроект” София се изготвят проектите. Първата копка е направена на 12 октомври 1961 г.

История
История

През пролетта на следващата година започват строителните работи, а в края на 1963 г. - монтажните работи. Благодарение на блоковия начин на монтаж и на трудовия ентусиазъм на строителите и монтажниците, съчетани с отлично владеене на професията, сложните машини и съоръжения са монтирани за по-малко от една година.

История
История

В Русе се събират известни майстори от цяла България – строителните бригади на Петър Русев и Тодор Крачунов Панов, монтажниците на Йордан Патеричев и Крум Славков и др. И така на 27 декември 1964 г. влиза в експлоатация най-мощната топлоцентрала в Северна България – ТЕЦ “Русе”.

Изграждането и въвеждането в експлоатация на мощностите на ТЕЦ “Русе изток” се осъществява на четири етапа:

Етап 1 – 1964 г.: Изграждат се 2 парни котела по 220 t/h и две пароотборни турбини с мощност по 30 MW. Оборудването е чешко.

История
История

Етап 2 – 1966 г.: Започва разширение, с което електрическата мощност на централата се увеличава три пъти - Кондензационен блок номер 3 състоящ се от 1 парен котел 365 t/h и 1 турбина с мощност 110 MW, както и допълнителни спомагателни съоръжения на площадката на централата. Оборудването е чешко.

История
История

Етап 3 – 1971 г.: Нарасналите енергийни нужди налагат още едно разширение, което влиза в експлоатация на 17 април 1971 г. - Кондензационен блок номер 4 състоящ се от 1 парен котел 365 t/h и 1 турбина с мощност 110 MW. Оборудването е чешко.

История
История

Етап 4 – 1985 г.: Изграждат се 4 парни котела по 220 t/h и 2 турбини с мощност по 60 MW. Оборудването е руско. От 1974 г. до края на 1985 г. по проекти на “Енергопроект” – София и с помощта на съветските специалисти се извършва разширение на ТЕЦ “Русе Изток”. Електрическата мощност на централата се увеличава с 30%, а паро- и топлоснабдителните й възможности нарастват повече от 2,5 пъти.

История
История

Блокове 3 и 4 са предназначени само за производство на електрическа енергия, а всички останали турбогенератори имат техническа възможност за производство на електрическа и топлинна енергия.

 

на “Топлофикация Русе", обособена на база създаденото през 1968 г. Градско стопанско предприятие “Топлофикация”, действала през годините към общинската фирма “Местна кооперативна промишленост и комунално битови услуги”, впоследствие преминала в системата на енергетиката с периоди на подчиненост към ТЕЦ “Русе изток” и Стопански енергиен комбинат “Инсталационно предприятие и топлосилови системи” и заедно с пускането в експлоатация на ТЕЦ “Русе Запад” през 1972 г., Северна водна магистрала и първата абонатна станция в България – ГАС 8, оформя облика на градската топлофикационна система на град Русе.

И така до 2000 г. когато се създава “Топлофкация Русе” ЕАД чрез вливане на ЕАД ТЕЦ “Русе изток” в “Топлофикация Русе” ЕАД с държавно имущество.