ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ

За дружеството

Обща информация за „Топлофикация Русе”

• Производство на електрическа и топлинна енергия;
• Комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
• Пренос на топлинна енергия;
• Поддръжка и експлоатация на газопроводи ниско налягане
• Други дейности и услуги, обслужващи основните дейности.

Исторически факти

Ключовите моменти за енергетиката и топлоснабдяването на гр.Русе през годините са много. Те включват историите:

на ТЕЦ “Русе"

Първообразът на ТЕЦ “Русе - изток” е държавното предприятие (ДП) “Електропроизводство” – гр. Русе, което е обособено на самостоятелна сметка и влиза в системата на ДСО “Енергетика и въглища” – гр. София, към Министерството на тежката промишленост. Клонът съществува като предприятие за производство на електроенергия от 1917 г., като за първи път е пусната за експлоатация дизелова електроцентрала с обща мощ 900 kWh., а мощността й постоянно се увеличава и през 1941г. достига 1 400 kWh.

През 1950 г. се изгражда Подстанция Русе и кабелна връзка 60 kV под река Дунав със СР Румъния, която свързва нашата енергийна система с румънската. До тогава електроснабдяването на града е локално – електроцентралите в град Русе работят самостоятелно. Освен в град Русе предприятието разполага с малки мощности в Силистра, Разград, Тутракан и село Щръклево, Русенско. През 1949 г. се доставят и монтират в гр. Русе два енергоблока с обща мощност 5 000 kWh. и така електропроизводството в района е продължило до 1964 г.

Нестабилно електропроизводство и липса на енергийна база – така може да се характеризира обстановката в град Русе и в цяла Северна България в годините преди създаването на първата мощна електроцентрала в тази част на страната.

С разпореждане 2392 на МС на НРБ от 01.01.1961 г. е разрешено строителството на ТЕЦ „Русе – изток” и е определен терен за строежа. С помощта на чешки проектантски институт и „Енергопроект” София се изготвят проектите. Първата копка е направена на 12 октомври 1961 г.

През пролетта на следващата година започват строителните работи, а в края на 1963 г. - монтажните работи. Благодарение на блоковия начин на монтаж и на трудовия ентусиазъм на строителите и монтажниците, съчетани с отлично владеене на професията, сложните машини и съоръжения са монтирани за по-малко от една година.

В Русе се събират известни майстори от цяла България – строителните бригади на Петър Русев и Тодор Крачунов Панов, монтажниците на Йордан Патеричев и Крум Славков и др. И така на 27 декември 1964 г. влиза в експлоатация най-мощната топлоцентрала в Северна България – ТЕЦ “Русе”.

Изграждането и въвеждането в експлоатация на мощностите на ТЕЦ “Русе изток” се осъществява на четири етапа:

Етап 1 – 1964 г.: Изграждат се 2 парни котела по 220 t/h и две пароотборни турбини с мощност по 30 MW. Оборудването е чешко.

Етап 2 – 1966 г.: Започва разширение, с което електрическата мощност на централата се увеличава три пъти - Кондензационен блок номер 3 състоящ се от 1 парен котел 365 t/h и 1 турбина с мощност 110 MW, както и допълнителни спомагателни съоръжения на площадката на централата. Оборудването е чешко.

Етап 3 – 1971 г.: Нарасналите енергийни нужди налагат още едно разширение, което влиза в експлоатация на 17 април 1971 г. - Кондензационен блок номер 4 състоящ се от 1 парен котел 365 t/h и 1 турбина с мощност 110 MW. Оборудването е чешко.

Етап 4 – 1985 г.: Изграждат се 4 парни котела по 220 t/h и 2 турбини с мощност по 60 MW. Оборудването е руско. От 1974 г. до края на 1985 г. по проекти на “Енергопроект” – София и с помощта на съветските специалисти се извършва разширение на ТЕЦ “Русе Изток”. Електрическата мощност на централата се увеличава с 30%, а паро- и топлоснабдителните й възможности нарастват повече от 2,5 пъти.

Блокове 3 и 4 са предназначени само за производство на електрическа енергия, а всички останали турбогенератори имат техническа възможност за производство на електрическа и топлинна енергия.

на “Топлофикация Русе", обособена на база създаденото през 1968 г. Градско стопанско предприятие “Топлофикация”, действала през годините към общинската фирма “Местна кооперативна промишленост и комунално битови услуги”, впоследствие преминала в системата на енергетиката с периоди на подчиненост към ТЕЦ “Русе изток” и Стопански енергиен комбинат “Инсталационно предприятие и топлосилови системи” и заедно с пускането в експлоатация на ТЕЦ “Русе Запад” през 1972 г., Северна водна магистрала и първата абонатна станция в България – ГАС 8, оформя облика на градската топлофикационна система на град Русе.

И така до 2000 г. когато се създава “Топлофкация Русе” АД чрез вливане на АД ТЕЦ “Русе изток” в “Топлофикация Русе” АД с държавно имущество.